БЪЛГАРСКА ПОЕЗИЯ: ВРЕМЕ ЗА ЧЕТЕНЕ!

В тази рубрика може да се запознаете с магията на българската поезия!

ВЪЛШЕБНИЦА

Душата ми е пленница смирена,

плени я твоята душа! – пленена,

душата ми е в тихи две очи,

Душата ми те моли и заклина:

тя моли; – аз те гледам; – век измина…

Душата ти вълшебница мълчи.

Душата ми се мъчи в глад и жажда,

но твоята душа се не обажда,

душата ти, дете и божество…

Мълчание в очите ти царува:

душата ти се може би срамува

за своето вълшебно тържество.

Пейо Яворов /1878-1914/

Пейо Тотев Крачолов, по-известен като Пейо Яворов, е български поет символист и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Роден е в град Чирпан на 13 януари 1878 г.

Смятан за един от най-големите български поети на 20 век.

Творчеството и поезията на Яворов са пропити с трагизъм, породен от драматичния му живот, пълен с разочарования.

Умира на на 29 октомври 1914 г.

Родната къща на поета в Чирпан е превърната в музей през 1954 г.

„АЗ НЕ ЖИВЕЯ: АЗ ГОРЯ.“

Източник: bg.wikipedia.org

Снимка: pixabay.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *